Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от Розовата долина, известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.

Територията й е 634.626 km² или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка.        Горските териториизаемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% – значително над средното за страната 5.0%).

             Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.

На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.

В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.

Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център. Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.

       Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната – от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.

Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.

           Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.

Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.

Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.

Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната – 4-12 мм.

Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи – ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.

          Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.

Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.

        Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.

       Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека.

Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове – върба, топола и елша.

В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч.

Понастоящем горите в самото Казанлъшко поле заемат около 10% от територията.

Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения – детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион.

Климатичните условия и разнообразният релеф предопределят богатото фаунистично разнообразие на общината. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир “Копринка” и горните течения на чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите.

          За защита и опазване на богатото многообразие на живата природа на територията на община Казанлък са обявени три категории защитени територии- два резервата, природна забележителност и защитена местност.

Резерват “Каменщица” е с площ 10 184 дка горски фонд, разположен в землището на с. Енина. Обявен е с цел опазване на характерни екосистеми от горун. Съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян, келяв габър, ясен), както и находища на редки и защитени растения и животни.

Резерват “Лешница” е с площ 3900 дка, в горския фонд на землището на с. Ясеново. Разположен е във водосбора на р. Лешница и съхранява разнообразни и характерни екосистеми в нископланинския горски пояс на Шипченския дял на Стара планина, както и находища и местообитания на редки и защитени видове. Горските екосистеми включват основно бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Основният дървесен вид – обикновеният бук, е на средна възраст 160 години.      

Природна забележителност е местността “Мечките” с площ 10 дка в горския фонд на землището на с. Крън. Целта на обявяване е запазване на характерно и атрактивно скално образувание.

Защитената местност “Ждрелото” е с площ 118 дка. Обхваща левия и десния скат на руслото на р. Енинска, в землището на с. Енина. Целта на обявяването е опазване на характерен горски ландшафт, съчетание на гори с красиви скални образувания.

      Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глини за строително-керамични изделия в местността “Манастирска нива” – на два километра западно от Казанлък.

На седем километра източно от града в местността “Кара дере” е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др.

Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа.

При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др.

            Постоянното население на община Казанлък наброява 82855 д. (2007 г.) по данни на ГД “ГРАО” (по настоящ адрес). Относителният дял на населението на община Казанлък от общото население на област Стара Загора е 22,4%. Казанлък е втора по население община в границите и обхвата на областта.

Преобладава градското население – 69,7%, като 68% от него са в град Казанлък. Гъстота на населението на кв.км. в общата територия е 126,6, а в урбанизираната територия – 1585,7.

Съотношението между мъжете и жените показва превес на жените – на 100 мъже се падат 107 жени (средно за област Стара Загора – 105, за Р България – 106).

          Разпределението на населението на общ. Казанлък по етническа група показва, че от българската етническа група се е самоопределило 85.1% от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 7.9%, от ромската – 4.9%.

          Структурата на населението – под, във и над трудоспособна възраст на община Казанлък (15,4: 62,6 :22,0% – 2004 г.), е сходна, но по-благоприятна от тази на страната (15,1: 61,6: 23,3%) и на област Стара Загора (15,4: 60,5: 24,1%).

През 2001 г. населението с високо образователно равнище съставлява повече от половината (57.7%) от лицата на 7 и повече години в община Казанлък, което е над средното ниво за страната (52.0%) и област Стара Загора (51.7%).

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2006 г. в град Казанлък са родени 939 деца, а са починали 881 души.

Основно вероизповедание в общ. Казанлък е християнското – изповядвано от 85.4% от населението на общината. С мюсюлманско вероизповедание са 11.8%, а 2.7% от населението не се е самоопределило.

      Община Казанлък притежава изключително богато духовно и материално културно-историческо наследство. Общинският център град Казанлък е град с древна история, сравнително развит икономически и културен център.

Историческите данни за територията на община Казанлък свидетелстват за нейното обитаване от преди повече от десет хиляди години. Останали са значителен брой материални свидетелства на праисторическа, тракийска, древногръцка и римска култура от времето до формирането на първата българска държава, както и свидетелства за постиженията от Средновековието, Възраждането и Следосвобожденската епоха.

        Казанлъшкият регион обаче добива своята световна известност благодарение на развиваното от повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло, една от най-важните компоненти на водещите световни марки парфюми и съставка с изключително ценно приложение в козметиката и фармацевтиката. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Освен розовите, има съществени лавандулови насаждения. Отглеждат се още мента, копър, резене, салвия, маточина, шипка и голям брой билки и подправки.

            Резултатите от археологическите експедиции от последните 50 години, започнали след откриването на Казанлъшката тракийска гробница през 1944 г., проучването на тракийския град Севтополис в периода 1948-1954 г. и особено тези на експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов в периода от 1993 г. до сега дадоха основанието казанлъшката долина да бъде наричана още и Долината на тракийските царе поради наситеността и уникалността на намерените в региона находки.

ОБЩИНА КАЗАНЛЪК 1878 – 1944 Г.
Общината като първа основна клетка в държавния организъм е играла и ще играе важна роля в обществения и държавен живот на страната ни. Още преди Освобождението от турска власт, тя развива активна дейност, като орган на местното самоуправление. Допринася за интензивен духовен и културен живот за откриване на училища,създаване на читалища, построяване на църкви и др. До Освободителната Руско-турска война 1877/78 г. Белидието (градско управление) е основната управленческа система и в Казанлък. По-скоро то е събрание на турските градски нотабили- бейове и аги без да са изборно учреждение.
Непосредствено след войната Временното руско управление сформира в Казанлък привременен градски съвет. Само след два месеца се прави управление по избор от четирите махали на града. Махленските кметове имат за задача да изпълняват ролята на избирателни колегии или избирателни комитети. През 1878 г. изборът на градски съвет  е в състав: Добри Ганчев Кехайов – председател, Христо Груев – касиер, Мильо Радев, Христо Христов – секретар. Първите задачи, които общинските съвети си поставят и решават са: 1.Квартирен проблем – за настаняването на руските войски. 2. Устройване на руски болници. 3. Запазване и стопанисване на турските имоти. 4. Събиране статистически данни за населението. 5. Прави се много и за хигиенизирането на града. На 20.04.1878 г. се взема решение за именуване на улиците на града.
С Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6.02.1880 г. Градът е разделен на девет отдела от които се избират по един съветник. Избрани са: Никола Самев – кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев – помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 г. През 1883 г. за пръв път се гласува общински бюджет. От този момент се действа сериозно и по благоустройството на града, работи се и за изготвяне на регулационен план. Общината поема грижи и по просветното дело, по санитарната и лечебната част. Прави се много и по залесяването на градската кория – югозападно от града към река Тунджа.
Непосредствено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. в Казанлък се извършват преобразования в общинската дейност. През 1886 г. ІV-тото Народно събрание гласува законопроект за общинско управление, който цели да гарантира реалното приложение на самоуправлението в живота и дейността на общината, предписвайки следните изисквания: 1.Пряко избиране на общинския съвет, кмета и неговите помощници от населението чрез свободни и независими избори.
2. Демократичен характер имат и нововъведенията чрез които се разширява кръга на разглежданите и решаваните от общинския съвет важни за управлението на общината въпроси. 3. Именно на Общинския съвет като колегиален орган на общинска власт, а не на кмета се поверяват вземането на най-важните  решения. За кмет след Съединението е избран Стефан Енев. В Общинския съвет влизат Илия Стоков, Филип Колев, Иван Тавукчиев, Павел Петков, Петко Орозов, Христо Касев, Тодор Томанов, Иван Генев, Христо Христов, Ст.Пенчев, Никола Гунев, Ахмед Калфа Ширинов и Мехмед  Пачаръз. Управлението е до 1890 г.
До 1908 г. изборът за общинско ръководство е по мажоритарната система и Казанлък се управлява от хомогенни еднопартийни съвети. През 1908 г. в съвета влизат избраници от четири партии – Народна, Прогресивно-либерална, Социално-демократическа и Радикална. За кмет е избран Константин Бозвелиев. С влизането в сила на пропорционалната избирателна система, в Казанлък в Общинския съвет имат представители всички по-значими партийни групировки. Общинските съвети допринасят за построяването на училища и решаване на здравни проблеми.Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 г. През 1899 г. се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов. В града е изградена пожарна кула през 1906 г. Много важен момент от благоустройството на Казанлък е поставянето на началото за изграждане на модерен водопровод. Това става през 1909 г. Той е завършен окончателно през 1920 г. Правят се и важни постройки на обществени магазини. (За Общинските съвети и кметове от Освобождението до 1926 г.-виж Казанлък в миналото и днес, т.ІІІ, от с. 239 до с. 245).
В годините 1926 – 1944 г. населението на град Казанлък нараства със сравнително бързи темпове и това става не само с естествения прираст – ра –ждания,но и със заселванията на много граждани от съседните селища и различни краища на страната, а също така с установяването на бежанци от  Одринска Тракия и Македония. Увеличаването на населението се дължи очевидно на икономическите промени в града.Появата на нови фабрични предприятия привлича населението, което тук може да намери сравнително добро препитание.Този бърз прираст обаче се отразява на битовите и социални условия на живот в града,а това рефлектира и върху дейността на общинско –   то ръководство.
ТАБЛИЦА ЗА РЪСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ГРАД КАЗАНЛЪК

 ЗА ПЕРИОДА 1926 – 1940 г.

 

	Години	Население     Брой	Родени	Починали	Преселени	Изселени
1926		11780	245	176	382	110
	1928		273	222	211	67
		12500	275	247	327	117
	1935	15276	344	230	215	151
	1936	15629	366	216	412	209
	1940	18459	331	203

 

В бр. 32 от 1925 г. Иван Колинкоев прави едно критично описание на Казанлък:”Благоустройството на града върви  бавно. Строежът на нови обществени постройки са много малко и то само в центъра.Всички главни и второстепенни улици стоят без тротоари и бордюри. Градът се развива на рядко изобилие на вода,но тя е пусната по един анархистичен начин да се разлива и тече необуздано по всички негови посоки,като на много места се пресича и затруднява движението в града. Улиците и площадите са непочистени. Коритото на р.Старата река е изпълнено с боклуци….”В описанието са  написани и положителните страни в развитието на града-електрифициране от Енинската електроцентрала, изграждането на парк “Розариум“ , свързването на града с ж.п.транспорта с откриването на ж.п. линията Казанлък-Тулово-1922 г.и др. Липсата на регулационен и нивелационен план за град Казанлък допринася за тази нерадостна картина. Според закона за благоустройството от 1911 г.градът е трябвало да разполага с такъв до 1914 г. и с по-подробен до 1918 г. Войните  1912-1918 г.попречват на изготвянето  му, а без него е невъзможно устройването на домове, улици, площади, пазари, градини, паркове, игрища и др.Това са основните моменти –жалоните върху, които се гради работата на общинските ръководства.  Благоустройствената и социалната им политика определят тяхната тежест и авторитет  пред казанлъшкото население.
Съгласно чл. 53 от Закона за избиране на общински съветници и училищни настоятели е избрана комисия, за да подготви изборите за 14.ІІ.1926 г. Една голяма морална и обществена придобивка за България и частно за Казанлък е въвеждането на пропорционалната система в общинското самоуправление, която дава възможност на всички по-значителни политически групировки да се представят в него. Казанлъчани избират за общински съветници: Дечко Христов Христов, Петко М.Райнов, Бойчо Иванов Стоянов, Ангел Димитров, Минчо Илиев, Димитър Скордев, Еню Боршуков, Руси Стоянов, Александър Орозов, Драгия Драгиев, Тодор Чорбаджиев, д-р Н.Чирпанлиев и Константин Бозвелиев. Съгласно чл.21 от закона за градските общини, общинските съветници  избират кмет и помощник кмет. От присъстващите 12 общински съветници са пуснати 11 бюлетини от които за кмет Петко Райнов и за помощник кмет Бойчо Стоянов са гласували 7. Пуснати са 4 бели бюлетини.  Петко Райнов и Бойчо Стоянов са представители на политическата групировка Демократичен съюз. На това първо заседание на общинското ръководство се избират комисии по съответните ангажименти: финансова комисия, комисия по продоволствието, комисия по благоустрояването- водопроводна мрежа, улици, сгради и др.,  комисия по трудово – земеделските стопанства, социална комисия за списъците на бедни и за подпомагането им по квартали, комисия за изработване на правилника на вътрешния ред, за провеждане на заседанията на общинския съвет и постоянното присъствие.
Доходите на общината се набавят от Интизап-продажба на едър добитък, сергийно право, кръвнина-продажба на месо, такса за печат  върху картите за игра, отдаване под наем месарските магазини до Зеления мост, наем от баните при Овощник и Горно Паничерево (Ягода). В края на всяка година или в началото на следващата се провеждат търгове за отдаване под наем на тези обекти.
Още в края на 1926 г.  се поставя въпроса за постройка на хали – покрит пазар. За целта Петко Райнов поставя и въпроса за гласуване на заем от 1500000 лв. от Популярна банка. Избрана е и комисия да проучи този  проблем при решаването на който до голяма степен ще се подобри и финансовото състояние на общината (от наем от приходите на щандовете на покрития пазар). Взема се решение той да бъде отдаден на концесия в срок от 10 години на Популярна банка  за сметка на Казанлъшката община (до окончателното му изплащане). Средствата за мястото на постройката – 800 лв. на кв.м.  – площад Борис ІІІ, също заплаща общината. Ръководството на строежа се поема от двама представители на общинското ръководство – Дечко Христов, който в случай на отсъствие да бъде заместен от Бойчо Стоянов и общинския инженер Генчо Иванов  и двама представители от банката. Те заедно с архитекта имат за задача да изготвят проекта.
След дълги дебати е упълномощен кметът Петко Райнов да подпише договора с електрическо акционерно дружество “Победа”представено от Генчо Стайнов от 1.ІV.1926 г.до 31.ІІІ.1930 г. Договорът се подписва при условие да не се увеличават цените на уличното осветление, на жилищата и заведенията през договореното време и при спор между граждани.
Градоустройството на Казанлък  е една от основните задачи на Общинското управление, който по един или друг въпрос неизменно присъства в заседанията  му – водопровод, благоустрояване на улици, сгради, бани и др. Голям проблем за града през този период е градския водопровод. Съветът решава да се изплатят на инж. Щерьо Дамов от София 6000 лв.за проучвания по дефектите на водопроводната мрежа. За благоустройството на Казанлък и неговото разхубавяване се  създава комитет, който разработва устав за тази цел. Да действува самостоятелно и да подпомага инициативите за благоустройството на улици, площади, градини, паркове, исторически и туристически местности, паметници, чешми и фонтани. Да съдейства за запазването на стари ценни исторически и архитектурни сгради. Да съдейства и да дава инициатива за поставяне на паметни плочи за исторически събития. Да съдейства за разширяване на съобщителните средства.  Да се грижи за поддържане на чистота и комфорт в гостилниците и хотелите на града. Предвижда се средствата на комитета да се осигуряват от продажба на пътеводители, картички, билети, вестници, концерти, вечеринки.
За  град Казанлък се утвърждава и благоустройствен правилник с указ №162 от 12.ІV.1928 г. Според него разширението на града трябва да стане на север между р.Абаята и р. Старата река до резервоара на градския водопровод, на изток до Касмера, а на юг до индустриалния квартал. Съобразно това Общината трябва да изготви регулационен план. Членовете 3, 4 и 5 от правилника определят  квартали, улици или част от улици за чаршийски. Според този план дворните места не могат да бъдат по-малки от 200 кв. м. и с лице 8 м. Всички индустриални заведения – фабрики, работилници, табахни трябва да се строят според категорията в определени зони. След влизането в сила на правилника за благоустройството на града се предвижда улиците да се правят според съвременните изисквания, като се посипват с начукан чакъл, пясък и се отъпкват с валяк. Започва се поставянето на бордюри от гранитен камък от чаршийската улица “Отец Паисий”-със средства на общината  и гражданите. Шосират се и главните артерии на града,които свързват изходните пунктове – шосе “Цар Освободител” и “Иван Хаджиенов”, бул. ”Иван Вълков”, ул. ”Скобелевска” (Жабовия сокак) за Шипченското шосе, ”Христо Ботев”, ул.”Искра” и ул.”Отец Паисий” (чаршията). Продължава изграждането на шосета на ул.”граф Игнатиев” към Зеления мост. Привършена е ул.”Търговска” – Житния пазар. Предвиждат се ремонти на площад “Цар Борис ІІІ”.
Общинското ръководство поставя въпроса за изграждането на Общински дом . Предвижда се изграждането му да стане на площад “Борис ІІІ” на площ 648,40 кв.м. На 9.VІІ.1928 г. Разисква се и един много важен за града въпрос-предложението на Кузма Чеков-индустриалец от град Пловдив, за отпускане на безплатна общинска земя-25 дка. за постройка на модерна фабрика  на Българо-френско дружество за коприна. Предвижда се в нея да работят около  1000 работници от града.Имайки предвид, че такава голяма част от  населението на града ще намери препитание, Общинското ръководство решава да отпусне исканата земя при много изгодни за българо-френското дружество условия. Отпуща 16 дка. земя южно от гарата по посока шосето Казанлък – Чирпан. Социалната комисия към общината прави много по актуализиране на списъците за бедни  в града. Още на първите заседания ръководството поставя и жизнено важния за бежанците и безимотните въпрос за оземляването. Общинското ръководство приема и правилник за Общинската санитарна служба. То издържа общинска градска лечебница (общинска амбулатория) със старши и младши градски лекари, старши медицински фелдшер, санитарен фелдшер, санитарен пристав по чистота, разсилен към лечебницата, гробар и ветеринарен фелдшер, който завежда Ветеринарната служба. В правилника са посочени всички права и задължения на общинската  амбулатория.
Изборите за общински съветници в Казанлък на 10.ІІ.1929 г. отново завършват с победа за групата на демократическия сговор.За общински съветници са избрани:Дечко Христов Дечков,д-р Н. Чирпанлиев, Дончо Петков, Петко Райнов, Мехмед Зехи Хасанов, Бойчо Стоянов, Кольо Кадиев, Константин Бозвелиев, Никола Дервенски, Иван Николов Рилски, Стефан Петков Александров, Петко Орозов, Иван Енев и Стефан Ковачев. След тайно гласуване за кмет е избран Петко Райнов -7 бюлетини, а за помощник-кмет – Бойчо Стоянов с 9 бюлетини – и двамата за втори мандат.
В изявлението си пред казанлъшките граждани, Петко Райнов посочва, че в предишния мандат не се е ръководил от специална програма, а от належащите нужди на града. За втория си мандат той начертава основните задачи пред общинското ръководство: 1.Сключване заем, който може да се гарантира от общината и да се употреби за общински дом, канализация, китониране на улиците и др. 2. Да се построи покрит пазар за животни,като се поднови оградата. 3.Да се изработи нивелационен план и коригира част от коритото на р. Старата река. 4.Да се доставят водопроводни тръби за крайните квартали и за там,където липсват такива. 5.Да се построят общински складове за бензин вън от града. 6.Да се открие дневна детска градина за деца,чийто родители ходят на работа. 7.Да се направи ново преброяване на града, за да се докаже,   че населението е над 12500 души и може да се открие трета-общинска аптека (градът разполага с две частни аптеки).8. Да се продължи работата по водопровода, залесяването на Токмакла алан, разширяване на електромрежата, приготвяне планове за общински дом, проучване на минералните бани при Овощник и др.
Положени са големи усилия за откриването на трета общинска аптека в града, като чисто общо стопанско предприятие. Сключва се 600000 лв. заем от Популярна банка, приема се технически, финансов и стопански план.
Общинското ръководство гласува бюджета за 1930-1931 г., като редовите приходи възлизат на 5720000 лв.  с 900000 лв по-малко от предишния бюджет.
Тежката стопанска криза, която страната изживява не позволява да се правят никакви увеличения.Общината е принудена да работи при намалени доходи. С наличните средства тя предвижда построяването на покрит пазар за добитък на Съралан, като приема плановете на арх. Димов за постройката. Част от средствата са предвидени за изплащането на  парцелите, предвидени за общински дом. Продължена е работата по градския водопровод. Закупени са 2000 м.водопроводни тръби предвидени  за Бежанския квартал, за пазарището  за добитък и др. Планът за трудовата повинност в града също е свързан с благоустройството му. 1. Зариване  изкопа за водопровода. 2. Корекция на част от коритото на р.Старата река. 3. Очертаване и нивелиране улиците в индустриалния квартал. 4. Нивелиране и настилка на ул. „Рила“. 5. Изкоп и заравяне на водопроводните тръби в Бежанския квартал. На заседание на общинското ръководство на 4.ІХ.1929 г. инж. Генчо Иванов докладва изготвените условия за отдаване на предприемач нивелацията на града.Този проблем е от изключително значение за благоустройството му. Друга голяма задача с която се заема общината с кмет Петко Райнов е проучвателната  работа  свързана с минералните бани при Овощник. За реализирането й е поканен инж. Павел Петров от София.
Направени са промени в ръководния състав на общинската санитарна служба. На 24.ІІ.1931 г.на мястото на старши общински лекар д-р Гюлмезов е назначен досегашния младши лекар  д-р Христо Михайлов. За младши общински лекар е назначен д-р Георги К.Чернев. Вакантната длъжност ветеринарен лекар  на общината заема д-р Христо Генев.
На изборите за общински съветници на 14.ІІ 1932 г. са избрани: Костадин Мазнев, Драгия Дечев Драгиев, Костадин Крачанов, Гавраил Манолов, Асан
Мемишев, Христо Костов – Елховеца, Костадин Атанасов Минчев, Стефан Ковачев, Йовчо Колев Йовчев, Иван Стоянов Скерлев, д-р Н.Чирпанлиев, Дончо Петков, Константин Бозвелиев и Христо Чешмеджиев. При избора за кмет са пуснати 14 бюлетини- 6 от тях за Костадин Мазнев и 3 за Христо Чешмеджиев. За помощник-кмет – 6 бюлетини за Христо Костов – Елховеца и 1 за Гавраил Минков. За кмет на града е избран Костадин Мазнев. За помощник-кмет е избран Христо Костов – Елховеца, също със 6 бюлетина. Изборите са спечелени от групата на партийната коалиция  Народен блок. Костадин Краянов – неин представител заявява че тя излиза с платформа която ще се отстоява. Той заявява че, също ще служи на трудещите се маси и ще работи за народа, но за тази цел ще използува капитала за градивна работа.
При обсъждането на бюджета за 1932-1933 г. новото общинско ръководство посочва, че той е отново зависим от стопанската и финансова криза, под която се огъва българския данъкоплатец. То предвижда два нови параграфа към общия бюджет: 1.Данък върху метър плат и конци от текстилните предприятия, намиращи се на територията на общината и второ 500 лв. Такса на луксозно куче, хрътка, ловджийка.
Общинският инженер прави доклад на комисията по благоустройство за разпределяне улиците и площадите на категории за определяне регулационните тегуби и чаршийските парцели. Продължава работата по градския водопровод. След доклада на инж. Лисичков-началник на водоснабдителното бюро в град Стара Загора и изчисленията на общинския инженер се взема решение да се приготвят нужните помпи и съоръжения и се започнат проучвания за новия кладенец.Трябва да се изкопаят два кладенеца и да се черпи вода по-малко, за да не се изтощава басейна, да се проучат нови места за водохващане – м. Абаята или Кайнарджа. Въпреки ограниченията, които се налагат от липса на  средства, кметът Костадин Мазнев предлага няколко инициативи, които да се реализират през настоящата бюджетна година: 1. Довършване на пазарището за добитък, защото един покрит пазар ще бъде посещаван от търговци и това ще се отрази на приходите на Интизапа. 2. Предвижда се работа и по нивелацията на града, без която е невъзможно благоустройството му. 3. Предвижда се закупуване на помпа поливачка, която освен за поливане на улиците на града ще служи и за пожарна. 4. Доставка на водопроводни тръби за монтиране на двойни такива от резервоара до града. 5. Направа на бюфет в градската градина – една необходимост и обект за приход. 6. Осигуряване жилищни помещения за чистачните команди и баня. Направени са 640 клеонажа-плетове за спиране на наноси от поройни течения. Построени са 6 баража, една подпорна стена и 14 прага възлизащи общо на 285 куб.м. каменна зидария. За всички гореизброени работи са употребени 37800 трудови надници от трудовата повинност. Пороищата в Казанлъшка околия са заглушени. Освободени са от тях 50000 дка обработваема земя, която се обработва от стопаните си.
На 19 май 1934 г. Военният съюз извършва преврат и с лекота овладява властта в страната. Новото правителство с министър-председател Кимон Георгиев започва една тотална промяна на старата система на управление. Народното събрание е разпуснато. Много силен удар е нанесен върху местното самоуправление, от който то не може да се възстанови до 1944 г.На градските и селските кметове е поверена почти цялата власт.Те са назначавани и подчинени на централната администрация.От тях се изисква да бъдат със завършено висше гражданско или военно образование.
След 19 майския преврат 1934 г. и в Казанлък също се извършват промени в местното общинско управление. В салона на Ученолюбива дружинка “Искра” съгласно чл.51 от наредбата за градските общини и Окръжно № 12880 от 1.ІХ.1934 г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве се конструира Казанлъшкият общински съвет в състав: Гурко Серафимов – кмет, Гуню Ст.Гунев – помощник кмет, П.Бакоев-директор на Реалната гимназия в града, протойерей Петър Тенев-духовно лице, д-р Т. Бургоджиев – казанлъшки околийски медицински лекар, д-р Ст.Бояджиев – околийски ветеринарен лекар Георги Семов – казанлъшки участъков инженер и Иван Константинов – представител на кооперациите в общината. Кметът  Гурко Серафимов разглежда новата наредба за градските общини. Той разяснява, че половината от съветниците се назначават, а другата половина ще бъдат избираеми след изработването на избирателния закон. Поради това, че в Казанлъшкия край е развито скотовъдството и овощарството и горите, съветът ще се попълни с агроном и лесничей. Общинският съвет гласува бюджета на общината, на училищното настоятелство и на стоковедния фонд. Винаги при нужда може да свика 1/3 от гражданите. Той добре изяснява правата и задълженията на кмета и помощник кмета и на общинския съвет. За изпълнение на правата на Общински съвет в града са избрани кметът Гурко Серафимов, помощник кмета Гуню Гъдев и Иван Константинов – представител на кооперациите.
Избират се комисии със съответните ангажименти:
1.Комисия по трудово-земеделските стопанства- за член Г.Гъдев – агроном.
2.Скотоведна комисия-членове ветеринарния лекар  д-р Бояджиев и Г.Гъдев.
3.Училищно настоятелство-член Бончо Василев-адвокат.
4.Комисия,която да управлява всички книжа,договори, решения относно предприятия до 500000 лв.: членове П.Бакоев,  участъковия инженер Г.Семов и агронома в града.
Постоянното присъствие в общината, като има предвид, че за доизкарването на каптажа на минералните бани при Овощник, за изграждането на сграда при баните, за довършване на водопроводната мрежа, направата на мост на р.Старата река, корекция на коритото и благоустройството и благоустройството на града, са необходими допълнителни средства, които не могат да се покрият с редовния бюджет. Необходимо е сключването на заем от 5 000 000 лв.
Инж.Павел Петров продължава работата при баните – Овощник. Министерският съвет разрешава на Казанлъшката община сключването на 3500000 лв.заем за 8 години от Казанлъшка популярна банка за постройка на нова баня при Овощник. На 30.VІ.1935 г. става освещаването им. За тях са употребени 2000000 лв от заема.Останалите средства са разпределени: за водопроводната мрежа-800000 лв, за хладния басейн на баните при Горно Паничерево -200 000 лв., с остатъка от 500000 лв се изплаща дългът към Популярна банка от заема за покрития пазар (хали).
В резултат от единодушното настояване на общинско ръководство и гражданите на Казанлък, Министерския съвет по доклада на министъра на Народната просвета, да се открие в града гимназиален клон с VІ, VІІ, и VІІІ гимназиални класове.Това е първата стъпка за възстановяването на петдесет и три годишната гимназия в града. На заседание на 15 юли 1935 г на общинското ръководство се взема решение за изграждане на ново основно училище в града- около „Розариума“.
Гласуваният бюджет за 1936 г.е 8 907 913 лв. Същата година Казанлък е обявен за образцов град, в който ще се изгради и образцово старопиталище в бившата спиртна фабрика – дарена от Д.Папазов. Новото ръководство продължава с бързи темпове работата по благоустройството на града. След утвърждаването на плана по водопроводната мрежа в София, се пристъпва към прокарване на тръби, там където е необходимо.За осигуряване на вода и в сушавите дни се прави нов кладенец с 25 л.в сек.вода. Полага се успоредна тръба на водопровода от резервоара до околийското инженерство. Работи се и по благоустройството на улиците на града. Открити са и са регулирани 7500 кв.м..На даденото от общината място за Военен клуб, читалище и музей се строи монументална сграда, която действително променя вида на центъра на града.Общината подпомага и постройката на гимназия в града със 180000 лв.
Прави се основен ремонт на Куленското и Калпакчийското училища.В с.Копринка, което от 1934 г. е към Казанлъшката община са открити две улици и се прави план за ново училище.
Общината сключва договор с АД “Победа” за електроснабдяването на града, който влиза в сила от 16.ХІ.1936 г. и е за 25 години. АД “Победа” дава на общината 240000 лв. за строителство на детско летовище при с. Горно Изворово. В Казанлък окончателно е изградена и Пожарна. Закупена е помпа на стойност 500000 лв. Окривя се помещение и гараж за същата.
На 18.І.1937 г.е публикуван новият избирателен закон за общински избори, според който кандидатурите за общински съветници трябва да бъдат поставяни еднолично, а не от партийни организации. Увеличава се и образователния ценз на кандидатите, които трябва да са мъже над 30-годишна възраст. Утвърждаването им се възлага на кмета, за да е гарантирана лоялността им към властта.
В Казанлък на 7.ІІІ.1937 г.от 4324 гласоподаватели мъже гласуват-3711-88%.,а от 4033 жени-гласуват 1654 или 46 %, като се има предвид, че за тях гласуването не е задължително. Избраните общински съветници са: І-ви район-
Тодор Клисуров-търговец, ІІ-ри район  – Стоян Захариев – чиновник, ІІІ-ти район
Бойчо Стоянов – търговец-бакалин, ІV-ти район – Петко Сапунджиев – търговец, V-ти район – Димитър Попов – търговец-книжар, VІ-ти район – Кольо Кадиев -бакалин-кръчмар, VІІ-ми район – Васил Владков, VІІІ-ми район – инж.Христо Иванов – пенсионер, ІХ-ти район – Драган Драганов, Х-ти район – Димитър Атанасов Венков-счетоводител, ХІ-ти район – Дочо Ангелов – търговец, ХІІ-ти район – с.Копринка – Стоян Иванов Чапразов – земеделие. За кмет на града е назначен Гурко Серафимов, а за секретар – Г .Михайлов.
В този си мандат общинското ръководство прави петгодишен план за бъдещата си работа, който е изработен от комисия. Планът е плод на дълги проучвания и съгласуване след 16 заседания на комисията. Набелязани са седем групи задачи: І. Санитарно-хигиенни,  ІІ.Благоустройство, ІІІ. Културни нужди, ІV. Просветно дело, V. Социални нужди, VІІ . Администрация и финанси. Планът е правен без да се държи сметка за финансовите възможности на общината.
Всички общински бюджети си приличат като  две капки вода, твърди кметът на град Казанлък Гурко Серафимов и всички завършват с дефицит, поради непълно постъпване на предвидените приходи. С редовния бюджет на Казанлъшката община голяма и творческа работа не може да се направи.
За реализирането на големите замисли, свързани с благоустройството, разкрасяването на града, създаването на стопански печеливши за общината обекти, социални придобивки  са изисквали винаги сключването на заеми.   Също със заем от 3 000 000 лв от 1937 г.е построена кланицата, която е оборудвана с хладилни инсталации и клинични съоръжения.
При умелото усвояване на бюджетните средства, част от заемите,  и трудовата повинност в града, са направени значителни промени и на улиците, площадите и пазарищата.Открити са нови улици и са урегулирани стари с площ 10 350 м. Поставени са каменни бордюри край тротоарите по главните улици с обща дължина 2 600 л.м. Шосирани са улици с обща квадратура 9250 кв.м.
По искане на Районния кооперативен съюз, общината приема да му се отпусне 1642 кв.м. площ за изграждане на Консервна фабрика – западно от Чирпанското шосе в Индустриалния квартал-даром. По този начин общината съдейства за бъдещото по-разумно използуване на плодовете на градинарството и овощарството в района, а така също и за препитанието на хората, които ще работят там. Община Казанлък подарява собствени места за постройка на Подофицерското дружество “Бузлуджа”, на Туристическо дружество ”Орлово гнездо” до Розариума, за колодрума на колоездачно дружество “Лястовица” за ловен парк на ловното дружество „Сокол”, за детско игрище – 40 дка от старите гробища за стадион на спортните организации. Общината дарява и място за  хирургичен павилион при болницата. Гурко Серафимов дава интересни идеи за набавяне на средства, които да допълват бюджета на общината. Той посочва, че населението се е увеличило значително в продължение на 20 години, но това не се е отразило съществено върху облагаемите обекти на общината. Това естествено се отразява на обслужването в благоустройствено, хигиенно, просветно и здравно отношение.Идеята на Гурко Серафимов е, Казанлък, като град с военна индустрия да се смята за граничен (граница от горе) , подобно на градовете Есен в Германия и Тулон във Франция. При това положение да му се отпуска сума – приход към общината, която ще се използува за благоустройство на града и създаване на удобства за неговите граждани.
През месец май 1939 г.за кмет на Казанлъшката община е назначен Иван поп  Димитров – юрист. Пристъпва се към гласуване на бюджета за 1940 г.  – 11 301 781. За бъдещата дейност новото ръководство предвижда също сключването на заем – 5 800 000 лв с 4% лихви за 30 години . Обстановката, при която ще работи общината непрекъснато се усложнява-.втората световна война бушува в Европа.
Продължава благоустрояването на улиците на града. Настилат се тротоарите с каменни и базалтови плочи.В изложението си за ремонт на  улиците, инж. Г.Иванов подчертава, че предварително трябва да се извършат всички канализационни работи по утвърдения план от 1937 г. Нивелационният проект на града е разгледан и изложен за обсъждане от гражданите. След някои възражения, той е изпратен в Министерството на ОСП и благоустройството. Закупени са 6350 л.м водопроводни тръби на стойност 2 200 000 лв. Очакват се да пристигнат 560 водомера, първата партида от поръчаните 1650.
За 1941 г.общината гласува бюджет 15430037 лв. – приходи, които увеличават данъчното бреме. Данък сгради от 286000 през 1938 г.е увеличен на 700 000 лв., поземлен данък от 126 000 – на 315 000 лв, такса смет от 313 000 на 931 000 лв. –  3,5% от оценката на сградите. Бюджетът за 1942 г. е приет в рамките на 18 400 000 лв. Приема се въпреки стегнатата разходна част, предвид измененията на закона за финансово облекчаване на общините, обнародван на 2.І.1942 г.З а глобално решаване благоустройствените проблеми на града, общинското ръководство решава, че в 10-годишен срок трябва да се изготви градоустройствен план по закона за градоустройството. Веднага след това да се изготви и регулационен план. На 14.VІІІ.1942 г. инж. Нено Драгиев, казанлъчанин, работещ в Министерството на благоустройството, прави разяснение за изготвянето на бъдещия градоустройствен план за град Казанлък. Поради факта, че градът е обявен за образцов и на територията му има важни стопански предприятия, инж. Драганов предлага планът да се изготви в Министерството на благоустройството. С това общината ще бъде облекчена с около 2 000 000 лв. Освен всичко това инж. Драганов посочва и други предимства за изготвянето на един цялостен план в София.Той ще бъде съобразен с всички страни от градоустройството- отводнителна и канализационна уредба, подобряване на уличната мрежа, създаването на нови широки улици и удобни площади, изграждане на хигиенични и удобни жилища. Истинският градоустройствен план държи на всички тези фактори и създава хармонично цяло в рамките на дадени социални, стопански, културно-просветни, военни, теренни и климатични условия.Със сигурност  в разглеждания период не се стига до изработването на този план но планираното и реализирането на благоустройствените дела са наистина значителни. Още в пет годишния план за общината, изработен през 1937 г.от комисия, оглавена от Димитър Венков, се говори, че градоустройствения план трябва да се занимае  с развитието и разширението на града за едно бъдеще от 100 години.Общинските ръководства работят и се ръководят именно от тази перспектива. Оформянето на един голям и просторен център, изграждането на монументални сгради- Поща, Популярна банка и хали, Военен клуб, оформянето на тротоари и шосирането на улици, постепенно превръща  Казанлък в един съвременен, развиващ се град За това явно не могат да попречат нито кризите, нито недостатъчния бюджет, дори и военните условия. Общинските ръководства създават също така много добри доходоносни предприятия и обекти, които многократно се отплащат на общината-Общинска аптека, покрит пазар – хали, покрит пазар за добитък, кланица с хладилни устройства. Благоустрояват се и се изграждат нови сгради при минералните извори- Овощник и Горно Паничерево. През този период градът се свързва с новата ж.п.линия Казанлък –Карлово, при изграждането на която са дадени много надници чрез трудовата повинност от гражданите Казанлък. Лавирайки между гласуваните бюджети, даренията и заемите, общинските ръководства достойно реализират замислите и плановете си.