Политическа Партия на ЗЕЛЕНИТЕ
Партията на зелените е българска зелена политическа партия. Регистрирана е в Софийския градски съд с решение по фирмено дело 114/2001 от 31 януари 2001 г.
Учредена е вследствие от разкол по време на конгрес в София на Зелената партия през октомври 2000 г., когато се отцепва партийна фракция. Председател на новата партия става Христо Порточанов.
Днес председател на партията е Валентин Симов, председател на Политическия съвет – Наско Стефанов, а изпълнителен секретар – Христо Дунчев.
История на Зелените в България
ОТ КОГА И КОЛКО СА ЗЕЛЕНИТЕ?
Полъхът на демократичните промени през 1988-89 г.обнадеждава и приобщава към неформалните движения редица известни българи – учени, поети, писатели, художници, научна и техническа интелигенция с различна възраст и различни политически убеждения. Достатъчно е да се споменат само имена като Нешка Робева, Светлин Русев, д-р Петър Берон, д-р Петър Дертлие, д-р Желю Желев и т.н. Най-голям размах като последователи и действия получава “Екогласност”. Това е така, защото то е най-безобидно, а както вече беше посочено и “приемливо” за тогавашното управление. “Екогласност” посреща 10 ноември 1989 г. като най-масово и сравнително добре организирано неформално неправителствено движение. С развитието на политическите промени в България съвсем естествено на основата на неговия членски състав вътре в движението се очертават няколко групировки. Те по-късно се разделят и се формират като три самостоятелни субекта, а именно – Зелена партия в България с председател Ал. Каракачанов; Политически клуб “Екогласност” с председател Ст. Гайтанджиев и Национално движение “Екогласност” с председател Едвин Сугарев. Остават и няколко, предимно местни структури, които запазват своя неправителствен, неполитически характер и които все още също се наричат “Екогласност”.
Зелената партия се учредява на 28 декември 1989 г. Тя се самоопределя като центристка либерална партия. Двете останали – националното движение и политическият клуб, по същество групират членовете на “Екогласност” и на Комитета за защита на Русе по класическия признак на “ляво” и “дясно” ориентирани привърженици. Това обаче не им попречва всичките те да се отзоват в Съюза на демократичните сили (СДС), където се обединяват около антикомунизма и дяснолиберални политическа платформа и действия.
„Зелена партия” в България, както е нейното пълно име в този период (1989 – 1991г.) е трета-четвърта политическа сила в рамките на СДС. Тя е след БСДП с лидер д-р Петър Дертлиев , БЗНС “Никола Петков” с лидер Милан Дренчев и практически наравно с Партия „Либерали” с лидер Петко Симеонов. Според запазени от този период табулограми на организационото направление на партията, тя наброява около 80 000 – 85 000 членове в София и страната. В ръководството на партията влизат, освен нейният председател –Александър Каракачанов и следните личности: проф. Любомир Иванов (тогава доцент), Владимир Сотиров, Соломон Паси, Филип Димитров и др. Силното присъствие на зелените в СДС им осигурява добра квота в листите на СДС за участие в изборите за Велико народно събрание и партията има 17 (седемнадесет ) “велики” народни представители. Един от тях е независимият икономически експерт на „Зелена партия в България” – Иван Йорданов Костов (по-късно министър- председател на Република България). Добрите позиции на партията в СДС и в обществото помагат за избирането на Филип Димитров (по-късно също министър-председател) за председател на Координационния съвет на СДС след избора на д-р Желю Желев за президент на страната. Характерни за този период са изключително разнообразния членски състав на Зелената партия, по отношение на политическата ориентация на отделните нейни членове. А също и това, че не малка част от тях основно в ръководните органи са дошли в нея както заради новото, популярно в Европа и в България име, така и най-вече заради реално очакваното участие в законодателната, изпълнителната, съдебната и общинската власти.
В това се корени и основната причина за първото разцепление на „Зелена партия в България” и нейното изпадане от ”групата” на основните политически играчи в края на 1991 и началото на 1992 г. Конкретният “препъни камък” е изработването и гласуването на новата Конституция на Република България. Парламентарната група на зелените се разделя на две, като по-голямата част от нейните депутати във Великото народно събрание подкрепят и подписват новия основен закон на страната. Няколко от тях, начело с Филип Димитров, се присъединяват към 39-те гладуващи в знак на протест депутати и не гласуват Конституцията. Тя е подкрепена и приета с гласовете на почти всички депутати от четирите най-големи партии от петнадесетте, влизащи в състава на СДС, а именно от: БСДП на д-р Петър Дертлиев, БЗНС ”Никола Петков” с лидер Милан Дренчев, Зелената партия с лидер Ал. Каракачанов и Партия либерали с лидер Петко Симеонов. Това става причина те почти едновременно да бъдат извадени или по термина, добил тогава гражданственост – “отлюспени” от СДС от останалите единадесет много по-малки и по членски състав и по обществено влияние партии. По възприетия тогава “демократичен” принцип на вземане на решения в Координационния съвет на СДС “една партия – един глас”, последователно четирите най-големи партии с над 500 000 души членска маса са “отлюспени” от СДС. Една част от ръководството на партията, подкрепили и участвали в бойкота на 39-те начело с Филип Димитров, се отцепва с доста голяма част от членската маса на Зелената партия и остава в СДС, като регистрира нова Консервативна екологична партия (КЕП).
Следствията от това за „Зелена партия в България” са много тежки. На последвалите след разпускането на Великото народно събрание избори за обикновено Народно събрание, за кметове и общински съветници резултатите са катастрофални. Преди всичко по субективни причини, свързани с неопитност, лидеромания и пограшна оценка на политическата ситуация, зелените губят всички позиции, които са заемали в парламента, изпълнителната, съдебната и общинските власти, включително и кметското кресло в столицата София. Вместо да проявят максимална гъвкавост и готовност за взаимни компромиси, лидерите на Зелената партия допускат четирите “отлюспени” също да се разделят и да участват в изборите поотделно, като СДС -център (БСДП, АСО-независими и ПК”Екогласност); СДС – либерали (Партия либерали, Зелена партия в България и Клубове за демокрация и гласност) и БЗНС ”Никола Петков”. Резултатът, както вече беше казано е катастрофален и за двете коалиции и за БЗНС „Н. Петков”. Вместо с общ резултат от 523 644 гласа равни на 9,45 %, заедно да имат поне 35-41 депутати в 36-то Народно събрание и да бъдат третата, балансиращата сила , СДС-център с 3,20 %; СДС-либерали с 2,81 % и БЗНС ”Н.Петков” с 3,44 % не преминават 4%-а изборна бариера. Така всички те изпадат от реалния политически живот и поемат пътя към незавидни и незначими позиции и затихващи функции в обществено-политическото пространство и живот.
Огромната част от членовете на Зелената партия се преориентираха не толкова към Консервативната екологична партия, колкото в самото СДС като основен и най-значим фактор на процеса на демократичните промени. Обезлюдяването на Зелената партия продължава и като следствие от общата болест на всички новосъздадени партии, особено пък при посттоталитарните демокрации – лидероманията. Нейните симптоми се проявяват в роенето (разцепването) или в регистрирането на безброй нови политически партии. Резултатът днес е над 350 броя официално регистрирани в съда политически партии. Така например, в течение на няколко години след 10 ноември 1989 г., броят на земеделските политически формации – БЗНС-тата, както ги наричат хората, се нарояват до деветнадесет. Същото се случва и със социалдемократи, социалисти, комунисти, либерали и т.н.
Зелените в България също извървяват своя път в тази насока. След първото деление на неформалното движение “Екогласност” на две политически (синя и червена) “Екогласности” и Зелена партия в България последва появата на Консервативната екологична партия (КЕП), за която вече беше споменато. Периодът 1992-1996 г. за Зелената партия в България е белязан с напускането на партията на заместник-председателите Соломон Паси и проф. Любомир Иванов /1994г/ и група техни съмишленици и подкрепящи ги организации в София, без да учредяват нова зелена политическа формация. През 1996 г. след ново неуспешно участие в парламентарните избори и в изборите за кметове и общински съветници едни от безспорните зелени лидери Владимир Сотиров и зам-председателя Албена Симеонова подкрепяни от доста организации напускат партията и регистрират нова зелена политическа формация с името “Българска зелена федерация”, която по късно се саморазпуска. Същата участ, но без да се закриват имат и останалите зелени партии с изключение на ПК”Екогласност”.
Единствени светли лъчове в този период са частичните успехи в избора на отдели общински съветници в петнадесетина от общо 262-те общини в страната и това, че партията започна да търси своите зелени идеи, зелена физиономия и зелено място в политическото пространство. В този период на Националните партиини конференции са решени важни принципни въпроси в търсенето на действителната позиция на зелените в него. Първият е, че зелените в България не са “АНТИ…”. Или с други думи – те и тяхната дейност не е насочена против и не отрича никого. Вторият кардинален проблем, най-ясно е формулиран от образната фраза: „Ние не сме нито “леви”, нито “десни” – ние сме „зелени” ! Отливът към СДС по кариеристични подбуди освобождава партията от тези членове, които най-вероятно са търсили единствено политически и икономически облаги от своето членство в Зелената партия.
Периодът 1997-2001 г. е характерен с няколко по-значими събития в развитието на „Зелена партия в България”. Първото е успешната коалиционна политика във връзка с предсрочните парламентарни избори за 38-о Народно събрание, влизането в коалицията ОНС (Обединение за национално спасение) и спечелването по този начин на две депутатски места. Зелената партия отново се връща в семейството на парламентарно представените политически партии. Избистрянето и приближаването на идеологията на партията до тази на Европейските зелени в нова партийна програма също се отнася към този период. Това, съчетано с енергичните усилия на един екип от съмишленици в Политическия и Изпълнителния съвет за разширяване на влиянието и създаването на нови структури, извежда Зелената партия в България от небитието. Показателно в това отношение е успешното самостоятелно участие в изборите за кметове и общински съветници на „Местни избори 1999”. Зелената партия регистрира свои собствени листи и кандидати за кметове в повече от половината общини в страната, а в още над тридесет общини участва в успешни коалиции.
Резултатите – “зелени” кметове на общини в гр. Златица и в гр. Балчик, заместник-председатели на Общински съвети във Варна и в редица други общини, заместник-кметове и секретари на общини, кметове на кметства и няколко десетки общински съветници. По резултати Зелената партия влиза в първата дванадесетица на политическите партии, участвали в „Местни избори 1999 г”.
Друг забележителен факт от този период, свързан с възприемането и адаптирането на основните принципи на европейските зелени е присъединяването и активното участие на Зелена партия в България в живота на Европейската федерация на зелените партии(ЕФЗП), сега Европейска зелена партия/ЕЗП/. България е домакин на срещи от диалога “Изток-Запад” на федерацията/ЕФЗП/. Тя е съучредител и организатор на втората ежегодна среща на Черноморските зелени, проведена в град Варна. „Зелена партия в България” заедно с гръцките и югославски зелени е инициатор на организирано сътрудничество на зелените на Балканите. На поредица от срещи – конференции в Атина, София и Истанбул, се обсъждат въпросите и се подготвя създаването на Балканска мрежа на зелените политически формирования като форма на сътрудничество, обмен на информация и взаимодействие между тях. Или, ако обощим, може да се каже, че в периода до 2000-та година реално съществуват две зелени политически формации – „Зелена партия в България” и ПК ”Екогласност”.
2000-та година, освен с новия милениум е свързана и с поредното разцепване на Зелената партия в България през м. октомври 2000 г. В основата стои противоречие, породено от бързото развитие и нарастване на организационните структури на партията и появата на много нови хора с действително зелени убеждения и личностните качества, стила и методите на ръководство на председателя на партията Ал. Каракачанов. На своя седми поред национален форум делегатите се разделят на две и провеждат два паралелни конгреса в зала № 2 и в зала № 7 на Националния дворец на културата в София. Те избрат две ръководства и съдът остава да реши кое от тях е легитимно. Тъй като формално до произнасянето на компетентния съд носител на името „Зелена партия в България” и председател на партията е избраният през 1998 г. на предишния конгрес Ал. Каракачанов, ръководството начело с г-н Христо Порточанов за да може до участва в изборите за 39-о Народно събрание регистрира нов политически субект “Партия на зелените”. И така в България през 2001 година, де юре съществуват шест политически зелени партии: „Партия на зелените” с председател Хр. Порточанов; „Зелена партия в България” с председател Ал. Каракачанов; ПК “Екогласност” с лидер Ст. Гайтанджиев; Консервативна екологична партия(КЕП) с лидер Светлана Дянкова; НД “Екогласност” с лидер Едвин Сугарев, Балканска зелена федерация с лидер Владимир Сотиров и Българска национална екологична партия – Велико Търново с лидер Илиан Попов. Де “факто” с реално със структури в страната съществуват „Партията на Зелените” в повече от половината общини, ПК ”Екогластност” и „Зелена партия в България” с каквото и остана от разцепването.
В следващите десет-дванадесет години до наши дни неблагополучията и роенето в „зеленото” политическо пространство продължават. „Зелена партия в България”, тръгнала през 1989 година от СДС – дясното, под ръководството на „вечния” лидер Александър Каракачанов извървява пътя до крайно лявото /2001г./, през Коалиция за България /2005/ до съюз със социалдемократите на Камов и Ал. Томов/Местни избори 2011/ , независимо от самостоятелната регистрация в ЦИК. Друг шедьовър в политическата акробатика на Ал. Каракачанов се разигра в последните няколко години. Преди пет-шест години „Зелена партия в България” се обедини с една ново възникнала/2007 г./ екологична партия – „Зелена България”, управлявана от общ Политически съвет и двама съпредседатели. Много бързо хората от „Зелена България” разбират грешката си, свикват конгрес, изменят устава и сменят Ал. Каракачанов. Започват безкрайни дела по вписване в бавенето на които последният е „специалист”. За да може да участва в политическия живот Ал. Каракачанов набързо регистрира нова партия – „Леви зелени”, след което с уставни процедурни хватки я преименова на „Зелена партия” и се регистрира в ЦИК за участие в „Местни избори 2011”. И така „Зелена партия” хем е в съдебен спор, следователно нелегитимна, хем е нова и участва в изборите.
ПК „Екогласност” може би е единствената зелена политическа структура, която функционира през годините нормално в рамките на своето присъствие в политическия живот на страната. С участието си в изборите и в природозащитна дейност тя успява да запазва своите позиции. Позитивна страна в нейната дейност е стремежа и участието на ПК „Екогласност” във всички начинания свързани с опитите за обединяване на зелените политически формирования за единодействие на първо време, а по късно и за общо участие в политическия живот на страната.
„Партия на зелените” с избора на г-н Хр. Порточанов, потвърди изцяло народната поговорка – „От трън та на глог, че е по висок”. До развод с него се стига през 2005 година на Извънреден конгрес на Партия на зелените, където той е сменен с г-н Вал. Симов, който е и сегашен председател на партията. Наследството обаче е ужасяващо по отношение на нейното участие в политическия живот. Г-н Порточанов не е представял отчети в Сметната палата и по този начин лишава партията от възможността да участва в избори за три години – до края на първата половина на 2009. Това се отразява силно демотивиращо на местните структури и едва на Избори 2011 г. те отново участват почти навсякъде самостоятелно, за да може”Партия на зелените” да се идентифицира отново в политическото пространство в страната.
През 2008 година се пръква нова зелена политическа партия, която незнайно по какви причини и по какъв начин Софийски градски съд в крещящо противоречие със Закона за политическите партии/ЗПП/, чл. 14, (2) „Не се допуска повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци” регистрира тази партия с наименование „Зелените” след като през 2001 година е регистрирал и не е заличавал политическа партия –„Партия на зелените”. Основатели на тази партия са няколко неправителствени природозащитни организации, които гравитираха около правителствата /2001-2009/ и Президенството на Р. България и се ползваха с техните протекции, особено при работата по „Натура 2000”, управлението на националните и природните паркове. Така се стигна до парадокса на „Местни избори 2011” да участват по реда на регистрацията им в ЦИК – ПК”Екогласност”, „Зелена партия”, „Партия на зелените” и партия „Зелените”. Не завиждаме на избирателите, например, във Варна, пък и другаде, където участват и трите партии със зелено в името си. Едно е сигурно, че „Зелената партия” на Ал. Каракачанов няма нищо общо със зеленото освен думата зелена в името на партията. Дали са действително зелени останалите екологични партии ще покаже бъдещето, но доказателството задължително преминава през тяхното обединяване в един действително ЗЕЛЕН политически субект.
И З О Р Н А П Л А Т Ф О Р М А
на „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”
В И З И Я 2017
„ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” е за коренна промяна на досегашните: цел, икономически модел и принципи на управление на прехода към съвременна пазарна и социална държава. На базата на обективния анализ на случилото се след 10.11.1989 година, ние считамe, че реализираният у нас „модел на прехода” не е грешен, а много точно разработен, наложен на страната ни и перфектно работещ до наши дни неолиберален, колониално заробващ икономически и политически модел. Той целенасочено и закономерно доведе до разграбване и разруха на икономиката и на политическата система на обществото, до сливане на организираната престъпност с властта, до превръщането на корупцията в негласно възприета норма на поведение на публичната и политическата власт, до беззаконие и безнаказаност и в крайна сметка до баснословно забогатяване на единици и масово обедняване, огромна мигрантска вълна и мизерно съществуване на по-голямата част от останалите тук българските граждани. Резултатът от реализирането на този модел е превръщането на България в най-бедната страна в ЕС и нейното обезлюдяване.
Следователно, основният политически въпрос, които стои пред дневния ред на българското общество и държава е този за промяна на досегашните: цел на общественото развитие на страната; икономическия модел, установените псевдодемократични политическа система и статукво и принципи на управление на прехода, които до сега последователно и сигурно ни водят към послушна, неолиберална, „бананова” република. Създалата се политическа обстановка на недоволство и протест на гражданите срещу действащия икономически и политически модел изисква съгласие и обединени усилия, за да се спре това развитие преди процесите и действителността, следствие от досегашното 27 годишно управление да са станали необратими.
Новата цел на обществото, според ”ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ”, би трябвало да бъде насочена към изграждане на:
– действително демократична,
– независима и суверенна,
– икономически, индустриално и технологично развита,
– високо културна и образована България,
в която всеки нейн гражданин има равни права, свободи и възможности за достоен нормално задоволен начин на живот, независимо от неговия пол, раса, етнос, вероизповедание и убеждения.
В тази връзка „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” се обявява за:
ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА (икономическа, социална, културна, образователна и т.н.), изградени върху добре осъзнати и възприети с максимално възможно най-голямо съгласие дългосрочни национална идея и национални интереси, равнопоставеност и взаимна изгода, а не политика на конюнктурна или емоционална привързаност(обвързаност) към една или друга световна сила.
НОВИ ПРИНЦИПИ НА СЪВРЕМЕННА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ за постепенно, логично последователно и комплексно утвърждаване на съобразени със съвременното световно развитие икономически и пазарни отношения. Част от принципните елементи на този икономически модел, според „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” са:
а) равнопоставеност и разумен баланс между видовете собственост – частна, кооперативна, държавна и общинска(има го и в Конституцията). В тази връзка – формиране на конкурентно способен, добре управляван държавен сектор/виж. например Дания / – минимум 35% в икономиката – съвременни индустрия и високо технологични промишлено и селскостопанско производства, лека, хранително-вкусова и добивна промишленост и търговия, регулиран и с държавно участие туризъм за отдих и балнеолечение, държавна инвестиционна банка/и/ с нормални Европейски лихви по кредитите като регулатор на сегашното безбожно лихварство на частния банков сектор;
б) изключителни естествени монополи на държавата над природните богатства, добивната и преработвателна промишленост, особено добива на мед, цинк, олово, редки и благородни метали, производство, пренос и разпределение на енергия, съобщенията, транспорта и др. Изгодно публично-частно партньрство в тази сфера, но не и концесии;
в) възкресяване и подпомагане от страна на държавата на развитието на кооперативната форма на производство и търговия и особено в селското стопанство след глупостта на ликвидирането на ТКЗС, ДЗС, АПК и ПАК/безвъзмездна помощ, преференциално насочване на средствата от Еврофондовете в селското стопанство към кооперациите и производство на екологично чисти продукти, безлихвени кредити и други облекчения/. Постепенно премахване на арендата върху държавната и общинска плодородна земя;
г) публично частно партньорство с решаващ дял на държавата и общините, насочено към печалба и за двете страни, а не като форма на фактическо придобиване/приватизиране на държавна и общинска собственост;
д) преференции(постепенно затихващи) в подкрепа на развитието и защитата на българското производство, с крайна цел – конкурентна способност на Европейските и световни пазари;
е) държавни финансови стимули и изгодни кредити на фирми, започващи нови производства на високо съвременно научно, технологично и екологично равнище, с условие това да бъдат действителни, а не псевдо иновации;
ж) нормални икономически условия, опростени и не променящи се правила за развитие и съществуване на дребния и среден бизнес;
з) търсене и създаване на условия за привличане на чуждестранни инвестиции главно за нови и перспективни, наукоемки и енергоспестяващи производства, включително от Китай, Индия, Русия, Бразилия, Япония, Корея и др., под формата на съвместна дейност и съсобственост с държавата;
и) нова форма на държавно-обществено управление на средствата от Европейските фондове и оперативните програми с цел прозрачност, ефективност и предотвратяване на корупционните рискове и схеми при тяхното усвояване и разходване;
м) минимизиране на „изкуственото” посредничество между производителите и потребителите – основен носител и форма на корупцията и източването на държавата и ограбване на нейните граждани.
Резултатите от реализирането на тези основни идеи ще бъдат:
– гарантирани приходи в Държавния бюджет от 100% печалба на държавния сектор, а не 10% от данък печалба;
– гарантирана стабилност на трудовия пазар и заетостта;
– образование, платено от държавата;
– сериозни инвестиции в наука и нови технологии;
– адекватно здравеопазване, гарантирано от държавата;
– нормално социално и пенсионно осигуряване;
ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА, осигуряваща действително и ефективно участие на гражданите при вземане на важни за страната, региона, общината или населеното място политически, административни, социални и икономически решения и пряк контрол от тяхна страна върху осъществяването им.
– Разширяване и утвърждаване на пряката демокрация с Нов Закон за референдумите, регламентиращ тяхното най-широко използване за непосредствено участие на гражданите в управлението в населеното място – село, град, община, област, регион и на национално равнище и начина за тяхното провеждане;
– нов Изборен Кодекс, уреждащ изборна система с преобладаващ мажоритарен характер – за народни представители: половината(120) да се избират мажоритарно в едномандатни избирателни райони, а другата половина пропорционално като досега; общинските съветници да се избират само мажоритарно, в едномандатен изборен район териториално обвързан със съответен точно определен квартал/и/, район, населено място; мажоритарен избор на съдиите, прокурорите и съдебните заседатели. Процедури за отзоваване на мажоритарно избраните президент, народни представители, общински съветници, кметове, съдии, прокурори и съдебни заседатели:
– Ефективна, прозрачна, деполитизирана и дебюрократизирана държавна и общинска администрация, структурирана според консенсусните национални приоритети и организирана върху основата на съвременните информационни технологии. Ограничаване на своеволията на бюрокрацията и силно намаляване на корупционните възможности и среда. Намаляване поне наполовина безбройните държавни агенции, комисии, фондове и други бюджетни организации, оптимизиране на тяхната дейност и брой служители, съобразно провежданите държавни политики. Граждански контрол над всички институции на всички равнища.
– Нов подход в борбата с престъпността, включително и с корупцията, основан на премахване на причините за нейното възникване и преди всичко на: бедността; безработицата; липсата на перспектива; дискриминацията; правно нормативната бъркотия; бюрокрацията и др. Наказанието остава важен елемент в този подход и трябва да се прилага безкомпромисно и безпристрастно. Но наказанието само не може да премахне(ограничи в приемливи граници) престъпността, защото интервенира/наказва следствията, но не отстранява причините, които я пораждат;
– Пенсионна реформа на принципно нова основа – създаване на независим, но гарантиран от държавата Национален пенсионен фонд (НПФ). В него осигурителните вноски на всеки гражданин се натрупват в самостоятелна индивидуална сметка. Тя да се управлява ефективно, така че, когато той се пенсионира да не зависи от вноските на работещите по това време. При формирането на НПФ, освен индивидуалните вноски, да бъдат включени средствата от т.н. „сребърен фонд”(ако не са опоскани от управляващите) както и средства – част от печалбата от държавната собственост и естествените държавни монополи;
– Образование адекватно на съвременната действителност, включително и висше, независимо от финансовите възможности на родителите;
– Здравеопазване – достъпно за всички български граждани и практически безплатно за здравно осигурените, включително и изписваните лекарства.
„ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че предлагания от нас нов модел на пазарно стопанство и социално ангажирана държава и преход към него, предполагат и принципно нови характеристики на управлението за тяхното реализиране. Най-общо, те могат да бъдат определени с две думи – „ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВА” в управлението, в собствеността и регулирането на икономическите и социалните отношения. Законодателната и особено изпълнителната власт активно и национално отговорно трябва да участват в:
– създаване на необходимите условия за формиране и ефективно управление от изпълнителната власт на държавна собственост в границите на 35-45 % (напр. Дания и Австрия около 50 %) , както и на закрепени със закон естествени държавни монополи в рамките на държавната собственост. Целта е гарантирани постъпления в държавната хазна(бюджет) под формата на цялата печалба от държавната собственост и монополи. Така финансово ще бъде осигурено нормалното функциониране на социалната и културно-образователните сфери, на здравеопазването и на публичната администрация;
– създаване и гарантиране на условия за свободна инициатива, спокойствие и сигурност в икономиката, производството, предприемачеството, търговията и във финансово-паричната сфера по относително дълго време не променящи се закони и правила;
– усъвършенстване на законовата и нормативна уредба, свързана с приватизационния процес у нас по посока на ретроспективна проверка и анализ на приватизационните сделки, тяхното прекратяване(реприватизация) при доказани нарушения или явно ощетяване на държавните(националните) интереси и привличане под административна, финансова или наказателна отговорност на виновните собственици, длъжностни и политически лица;
– решителна борба с корупцията и престъпността, особено с посегателствата върху личната сигурност и имущество на гражданите и нарушаването на обществения ред. Утопия е да се мисли, че те могат да бъдат напълно изкоренени, но задължително е те да бъдат сведени до размери, не застрашаващи икономическия и социален мир, както и нравствените устои на българското общество и държава;
– правоохранителната подсистема – съд, прокуратура, следствие, МВР, ДАНС трябва реално, а не на книга и на думи, да бъде на 100% деполитизирана и освободена от корупцията (корупционерите) и политически слугинаж. Необходимо е гарантирано от Закон невмешателство в тяхната дейност при строг обществен и парламентарен контрол, както и управление от професионалисти.
„ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че постигането на посочените в нашата платформа цели и принципи е възможно само с нов тип съгласие и обединяване/единение на българските граждани и техните обществени и политически сдружения, изключващо конфронтационното мислене и управление. Обединение, изразяващо се в национално съгласие и поемане на неотменимо задължение да се работи лоялно и съвместно за постигане на консенсусни национални идея, интереси и приоритети, нов социално-икономически модел, адекватен на съвременното пазарно стопанство, на социалните потребности на българските граждани и национално отговорно управление на страната. Ние виждаме обединението като трайно неотменимо споразумение между българските граждани, политическите партии и организации, формированията на гражданското общество, на синдикатите за основните цели и принципи на развитие на България и за нейното управление.
Уважаеми български граждани,
Това са нашите виждания за изхода от създалото се у нас обществено-политическо битие, а именно, чрез нова цел на обществото, нов икономически модел и нови принципи на управление за тяхната реализация. Ако те отговорят или се доближават до вашите разбирания, подкрепете ни на предстоящите на 26 март тази година предсрочни избори за 44 – то обикновено Народно събрание за разбиване на „статуквото”, довело с близо 27 годишната си дейност днешната политическа, икономическа, социална и морална криза на обществото и поставяне началото на лелеяната вече повече от четвърт век мечта за силна, богата и просперераща България.
Председател на партията:
Владимир Димитров Николов
Председател на политическият съвет:
Валентин Симеонов Симов
Зам. председатели:
| Андон Йорданов Тодоров | Иван Велев Иванов |
| Йонко Йорданов Гергов | Никола Танчев Николов |
| Ради Димитров Радев |
Изпълнителен секретар:
Христо Николов Дунчев
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ“
Председател на политическия съвет:
Валентин Симеонов Симов
Изпълнителен секретар на „Партия на Зелените“
Христо Николов Дунчев
Членове:
| Валентин Симеонов Симов | Андон Йорданов Тодоров |
| Асен Николов Караманчев | Атанас Валериев Китев |
| Владимир Милчев Апостолов | Борислав Атанасов Даскалов |
| Венелин Здравков Кръстев | Борислава Михайлова Котупова |
| Венцислав Димитров Цупарски | Върбан Маринов Вутов |
| Васил Стефанов Александров | Георги Пасков Стамболов |
| Здравко Желязков Кръстев | Иван Велев Иванов |
| Илия Георгиев Митов | Илиан Панайотов Илчев |
| Ивайло Христов Йорданов | Иван Тодоров Бонински |
| Йонко Йорданов Гергов | Евгени Желязков Димитров |
| Лидия Монова Драганова-Чингарска | Любомир Димитров Кьосев |
| Милена Кирова Иванова | Мариан Васков Йотов |
| Наталия Маринова Симова | Никола Танчев Николов |
| Петко Иванов Илинчев | Ради Димитров Радев |
| Тихомир Господинов Господинов | Теодор Йончев Йотов |
| Тодор Йорданов Тодоров | Христо Манасиев Чингарски |
| Христо Николов Дунчев | Христо Николов Христов |
| Христо Христов Дунчев | Христо Стефанов Коленцов |
| Цветан Стоименов Ночев | Янка Костова Шейтанска |
КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ“
Председател:
Тома Николов Манасиев
Зам. председател:
Иванка Василева Стефанова
Секретар:
Магделина Томова Гегова
Членове:
| Владимир Георгиев Дичев | |
| Цвета Петрова Филипова | |
| Катя Николова Сакакушева |
Политическа Партия на ЗЕЛЕНИТЕ
Адрес:
София 1618
ул. „Брезов рид“ № 7
тел.: 0898 711 214
e-mail: Info@partianazelenite.com
website: http://www.partianazelenite.com
Facebook: Facebook/partianazelenite.com
- vinagivashagloria
- март 16, 2015
- 2769
- No Comments
- Политическа Партия на ЗЕЛЕНИТЕ
- ПРЕПОРЪЧАНИ