Община Девня

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Населени места: град Девня, с.Кипра, с.Падина. На 12.01.2003 г. се проведе местен референдум за присъединяването на с. Неофит Рилски от община Ветрино към община Девня. 394 са гласувалите „за“, против – 21.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

РЕЛЕФ

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

      Преобладават северозападни ветрове, но също и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на радиационни мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване.

      В сравнение с гр.Варна и гр.Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Сравнително малкото валежи като сезонното им разпределение е със зимно-есенен максимум.

РЕСУРСИ
Повърхности и естествени водоизточници (водоеми)

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

Подземни естествени водоизточници

      В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

      Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Почви

     Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг.

Минерални суровини

      Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

  • мергел – това са мергелите нахортривския хоризонт имащ твърде голямо разпространение. Разкриват се по терена на склоновете на височините „Белите могили“, „Лозенско дере“ и „Синур Алча“. Има разработени кариери за циментовата промишленост.
  • варовик – те изграждат височините „Голям кайряк“ и „Малък кайряк“. Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горе посочените цели.
  • торф – образуван е в ниската блатна част на района.

СТРАТЕГИЧЕСКО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Стратегическо местоположение

      От решаващо значение за териториално-устройственото, икономическо, социално и екологично развитие на Община Девня е нейната принадлежност към определения като район за растеж включващ общините Варна, Девня и Белослав. Функционалната организация на последната е в максимална степен обусловена от уникалните природо-географски и антропогенни дадености в района: оста изток – запад по Варненското и Белославското езера, по която са локализирани зоните за приложение на труд /отраслово специализирани/ и основните мрежи и съоръжения на четирите вида транспорт, формиращи мощен транспортен коридор в дълбочина на района. В рамките на тази териториална организация Община Девня и съседните й Белослав и Аврен са приели най-големите транспортни възли: Фериботния комплекс, Пристанище Вадна-Запад, Приемно-отправната ж.п.гара Синдел. Географското разположение на Община Девня благоприятства развитието на транспортно-комуникационна система, обслужваща не само националните, но и международните инфраструктурни направления.

Обща икономическа характеристика

      Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

      Основните фактори обуславящи състоянието на общинската икономика:

  • макроикономическа ситуация
  • стратегическото положение на общините Варна, Девня и Белослав определени като район за растеж и развитието на региона като национален транспортно-логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с „ТРАСЕКА“ – Евроазиатски коридор 8
  • развитието на социално-икономическите връзки с граничещите общини – Провадия, Суворово, Белослав
  • изградените производствени мощности и техническата инфраструктура

      На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.
За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.
Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.
Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

      Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.
Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.

СТРУКТУРА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ ПО БРОЙ ЗАЕТИ

      Микро предприятията със заети до 10 души са с най-голям брой в общинската икономика. Този дял е около 80%, но постепенно спада през последните години, в същото време се увеличава делът на малките предприятия със заети до 50 души (11.6% за 2003 година). Между 2.5%-3% (за различните години) от предприятията в общината са големи с персонал над 250 души.

Дейността на малките и средни предприятия е съсредоточена в сферите на търговията на дребно, търговията с черни и цветни метали и ресторантьорството. В общината няма малки и средни предприятия, които да предлагат дейности като счетоводни услуги, маркетинг и реклама, управление на човешките ресурси и други подобни.

1. ЗАЕТОСТ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Данните за заетостта за периода 2001-2003 показват, че в икономиката на общината работят значителен брой заети извън разполагаемата работна сила на общината. За сравнение през 2001 г. броят на заетите лица от общината е 2609 души. За 2001 г. данните от БТ – Варна показват, че в икономиката на общината работни места са заети от 7964 души.

Основната заетост е в секторите Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и съобщения; Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода и Строителство.

     Дял на наети лица по трудово и служебно правоотношение в община Девня по отраслови сектори за периода 2001-2003 г.

Броя на заетите в предприятията на общината бележи тенденция на намаляване за последните три години. Този брой е намалял от 7964 през 2001 година до 7269 заети през 2003 година, което е намаление с 9%. Силно изразена тенденция на намаляване на броя на заетите по сектори се наблюдава в преработващата промишленост, като намалението на броя на заетите за 2003 година спрямо 2001 година е 21%. По-голямата част от останалите сектори бележат положителни темпове на растеж на броя на заетите, но делът им в общинската икономика е сравнително малък. Увеличават се заетите в сферата на транспорта и съобщенията. С около 1% за периода се увеличават се работните места в сектор Строителство. Заетите в сектор Транспорт, складиране и съобщения намаляват като абсолютна стойност, но делът им в общата заетост остава постоянен.

Тази динамика води и до изменение в структурата на заетите, като делът на заетите в преработващата промишленост през 2001 е 56.6% докато през 2003 година спада до 48.9%. Намаляването на заетите в преработващата промишленост се дължи в голяма степен на изтичане на изискванията към предприятията, включени в приватизационните договори, за запазване числеността на персонала и развитие на процеса за преструктуриране и оптимизиране на човешките ресурси.
Секторите в частния сектор, в които работните места са заети основно от местната работна сила са Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети на лични вещи и стоки за домакинството (между 2 и 3.8%), Хотели и ресторанти (между 1 и 2.6%), Селско, ловно и горско стопанство (1-1.5%), а в обществения сектор Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване (1.5%) и Хуманно здравеопазване и социални дейности ( 1.5-2%). През 2003 г. тези сектори осигуряват около 11% от общите заети работни места.

Между 24% и 29% (за различните години) от заетите са в обществения сектор, като максималната стойност се достига през 2003 година. Основния дял на заетите в обществения сектор в общината е в Пристанище Варна – Запад, което е публична обществена собственост, но предстои неговото концесиониране .

Средната годишна работна заплата в частния сектор е с около 1000 лева по-голяма от годишната работна заплата в обществения сектор. Секторите, които осигуряват най-голям дял от работните места, осигуряват и най-високо заплащане на заетите. Изключение прави сектора Строителство, в който заплащането е едно от най-ниските

2. БЕЗРАБОТИЦА
През периода 2000-2004 безработицата в община Девня намалява 16%, като в края на 2003 г. и 2004 г. е под средната за страната. Спрямо 2002 безработните са намалели на половина, като абсолютния им брой към 31 декември 2004 г. е 422 души.

Справка за състоянието на пазара на труда към дата 30.09.2006 г.
област
община
Равнище на безработица
Невключени
В програмата безработни лица на социално подпомагане
Включени в Програмата безработни лица на социално подпомагане към момента
%
брой
брой
брой
Варна
Девня
4,85
226
60
72

Социална политика и услуги

Все повече нараства тенденцията лица от различни рискови групи да се нуждаят от предоставянето на социални услуги в общността. Това с особена сила се отнася за лицата с увреждания.

     Предоставянето на социални услуги в общността позволява нуждаещите се лица да получат необходимата социална услуга без да се откъсват от обичайната домашна среда. Това от една страна осигурява сигурност на нуждаещите се чрез предоставянето на качествени социални услуги от квалифицирани кадри и от друга освобождаване на близки и роднини от ангажимента да полагат непрекъснати грижи на лицата с увреждания, получавайки възможността да се включат активно в икономическия и социален живот на общината.

      Целите, които си поставяме чрез развитието на мрежа от заведения за социални услуги предоставяни в общността е да бъде дадена възможност лицата с увреждания да бъдат ресоциализирани и адаптирани в нормалната жизнена среда.

     Във връзка с големият брой желаещи да ползват услугите на Домашен социален патронаж ще е необходимо да бъде увеличен капацитетът на тази форма на социална услуга от 65 на 130 лица. По този начин ще се откликне на нуждите на възрастни хора от общината да ползват услугите на ДСП.

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБИЧАЙНА ДОМАШНА СРЕДА

      Домашен социален патронаж е дейност към община Девня, пряко подчинена на кмета на общината. Функционира от 1986г.
Домашен социален патронаж предоставя социални услуги по домовете на:

  • лица над 60 годишна възраст;
  • инвалиди над 18 години с физически увреждания, с определен процент намалена трудоспособност;

Пакетът от услуги, който предоставят се състои в следното:

  • доставка на храна по домовете на лицата, зачислени към Домашен социален патронаж;
  • съдействие за снабдяване с помощно-технически средства при тежко заболяване;
  • помощ в обслужването и поддържането на социални контакти, развлечения, занимания в дома или извън него;
  • закупуване на вещи от първа необходимост, заплащане на електрическа и топлинна енергия, телефон и други средства на лицето;
  • съдействие за подготвяне на необходимите документи за ТЕЛК, социални и целеви помощи;

Предстои и разработване и разкриване на нови социални услуги – комплекс за социални услуги, в който ще се извършват дейности в помощ на хора в неравностойно положение от различни възрастови групи и проблеми.

Администрация

СВИЛЕН ЯНЧЕВ ШИТОВ

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Дата на раждане 25.07.1975г.
Семейно положение семеен с две деца
Образование висше

КОНТАКТИ

Телефон 0519/470-11
E-mail kmet@devnia.bg

Кметове на кметства

 КМЕТ НА с. КИПРА

ДИМИТЪР ХРИСТОВ ДИМИТРОВ

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Дата на раждане 23.10.1961 г.
Семейно положение женен с две деца
Образование средно-специално образование, полицейско училище гр. Пазарджик
Професионален опит от 1980 до 2011 г. служител в РПУ-ДЕВНЯ, кмет на с.Кипра през мандат 2011г.-2015г.

КОНТАКТИ

Телефон 0519/34-447


 КМЕТ НА с. ПАДИНА


ИВЕЛИНА ЯНЕВА ЙОРГАКИЕВА


БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Дата на раждане 14.07.1975 г.
Семейно положение омъжена с две деца
Образование средно образование
Професионален опит кмет на с.Падина през мандат 2007г.-2011г.

КОНТАКТИ

 

Телефон                                           05102/34-446

 

История

История

ГРАД ДЕВНЯ

С указ № 828 от 27 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание селата Река Девня, Девня и Повеляново се сливат в едно селище с името град Девня.
Предшественик на град Девня е римският и ранновизантийският град Марцианопол (Marcianopolis), (основан през 106 г. от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98–117) по случай победите му над даките през 101–102 и 105–106 г.) и средновековната Дéвина (Devina).

МАРЦИАНОПОЛ

      Марцианопол (Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр. Девня, носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) – сестра на император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98–117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора – Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, на гръцките надписи – Markiano(u)poliz, Markianou póliz, h póliz Markianopolitwn (h Markianopolitwnpóliz), а на бронзовите монети, сечени в града – MARKIANOPOLEITWN, MARKIANOPOLITWN, MARKIANOPOLIC.
След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време.
Марцианопол бил разположен в северозападния край на Девненската долина. Заедно с некрополите градът се простирал от двете страни на река Девня – от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местностите Бялата могила и Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад.
В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет, „чиновник для особых порученiй“ Виктор Григориевич Тепляков (1804–1842), писани от България през 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828–1829 г.) и още същата година те били идентифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772–1831) с известния от античните извори Марцианопол.

Carte d’Europe. Guillaume de L’Isle, Philippe Buache. Revised in 1769.
Library of Congress Geography and Map Division Washington.

Повече за Марцианопол (Marcianopolis) в:

РЕКА ДЕВНЯ

Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. За първи път то се споменава от католическия епископ Петър Богдан. В доклад от 1640 г. до Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим той пише, че по реката Девина имало 25 воденици, всяка от които струвала пет или шест хиляди скуди, всички притежание на турци. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби (Evliya Çelebi) отбелязва, че в това селище имало четиридесет до петдесет големи воденици, всяка от които струвала повече от един заимлик и че населението на Добруджа и Делиормана идвало тук да смила храните си. Девненските воденици се споменават и в документ от 1774 г. (по време на руско-турската война от 1768–1774 г.), с който, обградените във варненската крепост турски войници и чиновници, молят султана за помощ и закрила. На 24 април 1829 г. Виктор Тепляков, чиновник „для особых порученiй“ при канцеларията на Новорусийския и Бесарабски генералгубернатор, видял 24 воденици, всичките разрушени (вероятно) през войната.

Кръчма в Река Девня. 24 септември 1905 г.

ДЕВНЯ

С трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров през VII век руините на Марцианопол получили ново име – Девина. Името „дева“, „девин“ идва от индоевропейската дума *dhew-(i)na или *dhew-eina, „извор, поток, течение“. Вероятно така древните траките са наричали реката, която водела началото си от многобройните извори. Потвърждение за това намираме у готския историк Йордан(ес) (Jordanes) (VI век). В труда си “Getica”, § 93, той споменава за реката, наречена Потамос (ποταμός на гръцки означава „река“), която извирала всред Марцианопол: “in flumine illo qui nimii limpiditatis saporisque in media urbe oritur Potami cognomento”. При идването на славяните предгръцкото име на реката било все още запазено и те го осмислили, съпоставяйки го с думата „дева“ – оттам Девина.
Под различни форми името на Девина се среща в редица средновековни извори: Кедрин-Скилица (Georgius Cedrenus, Ioannis Scylitzae) (1049 г.) – Διακενέ, Мануил Фил (Μανουήλ Φιλης) (1278 г.) – της Διαβαινάς и Георги Пахимер (Γεώργιος Παχυμερης) (17 юли 1279 г.) – έπί τώ Διαβαινά.

Bulgaria et Romania. Gerard Valck. 1710. Scale [ca. 1:320 000]. Walker Collection.

ПОВЕЛЯНОВО

Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 г., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 г.
Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (Franz von Weiss) (1829 г.), а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (John Arrowsmith, 1790–1873) (1844 г.).
В руската триверстова карта и в картата на А. Кривошиев (1892 г.) селището е означено с името Емирлеръ.
Името на селището се среща и в записките на майор Джордж Кепел (George Keppel) (1831 г.) описвайки пътя Провадия – Тестеджи (Житница) – Емирлер – Варна.
След Руско-турската война от 1828–1829 г. то било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а през 1861 г. и с кримски татари.

Turkey in Europe. John Arrowsmith. 1844. Scale 1:2 534 400. Rumsey Collection

СЕЛО КИПРА, ОБЩИНА ДЕВНЯ

     За първи път името на село Таптък (Кипра), с формата Табдик / Tabdik (Тбдйк), се споменава в османски регистър на джелепкешани от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 г. Табдък е турско лично име от тюркски произход.
Под името Taptik селото е означено в картата на Феликс Каниц (Felix Kanitz, 1829–1903) от 1880 г., а под името Таптъкъ в картата на А. Кривошиев от 1892 г.
Селото е преименувано от Таптък на Кипра със заповед № 2820 на министъра на вътрешните работи и народното здраве, обнародвана на 14 август 1934 г. Кипър (кипра) е дума от народния език. Свързва се обикновено с девойка, млада жена. Означава: който (която) е с изящна, гъвкава, кръшна фигура.

Вършитба в село Кипра – 30-те години на XX век.

Повече за историята на село Кипра в:

Забележителности

Музеят на мозайките в Девня

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона1. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana).

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки2. Тя е построена в края на III – началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250–251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.

Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север–юг) и ширина 37,75 м (изток–запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (atrium) (11,11 х 5,87 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата (с диаметър 0,76 м), заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв. м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

МОЗАЙКА „ГОРГОНА МЕДУЗА“

Мозайката, покриваща пода на дневната стая – трапезария (triclinium) (8,00 x 8,00 м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

Според гръцката митология Горгона (грц. „ужасната“) – епитет на Медуза (Μέδουσα), била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин (затова „Форкиниди“) и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Медуза била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид – женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък.

Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная – дъщеря на аргоския цар Акризий), обезглавил спящата Горгона Медуза, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривият си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Горгона Медуза („горгонейон“) на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит (или егида), с цел да плаши враговете.

МОЗАЙКА „САТИР (ЗЕВС) И АНТИОПА“

Подът на спалнята на сградата (cubiculum) (4,40 х 5,60 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Една от малкото и най-хубавата антична мозайка с този сюжет и единствената с (гръцки) надпис – ΣΑΤΥΡΟΣ / ΑΝΤΙΟΠΗ.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита – дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, преобразен на млад сатир (Σάτυρος) (митични същества от свитата на Дионис, олицетворяващи необузданата животинска похотливост), и тя родила от него близнаците Зет и Амфион, които веднага след раждането подхвърлила. Избягала от страх пред гнева на баща си в Сикион (Пелопонес – Южна Гърция) и станала жена на тамошния цар Епопей. Това предизвикало война между двамата царе, в която Никтей загинал. Лик, неговият брат и наследник на царската власт, победил и убил Епопей, разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал за робиня на съпругата си Дирка. Когато синовете на Антиопа пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за своята майка, като привързали Дирка за рогата на свиреп бик, който я разкъсал.

МОЗАЙКА „ОТВЛИЧАНЕТО НА ГАНИМЕД“

Приемната зала (oecos) (13,40 х 5,60 м), е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради красотата му Зевс пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).

МОЗАЙКА „СЕЗОНИ“

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая (гинекей) (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била  унищожена.

В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали.
В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните характерни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха.

ПАНОНСКИ ВОЛУТИ“

Мозайката „Панонски волути“ е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята3.

При изработването на мозайката е използвана техниката opus tesselatum – по едри камъчета от мрамор и печена глина.

В залите на музея е представен разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

 Анастас Ангелов

Побитите камъни

      Край девненския квартал “Повеляново” на север от Белославското езеро и на 15 км. от гр. Варна, се намира чука Харманкя, на чийто източен склон се е оформила “каменна гора” – т.н. “Побити камъни”. Те представляват части от малката варненска пясъчно – чакълена пустиня – уникален феномен и ендемична за Европа. Някои от тези варовико–пясъчни образувания достигат близо 6 метра височина. В естествения си вид мащабните пространства с уникални ландшафти са разположени на обща площ 246,3 ха.

      Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. На юг тя достига до Белославското езеро, на север до склоновете на Варненското плато. По-известните групи са: Слънчевска, Централна, Кариера, Дренака, Страшимировска, Тетерлика, Белославска, Голям връх, Авренска поляна.

      “Побити камъни” е и първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това става през 1937г. С това име е известен уникалният природен феномен, обединяващ Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. През 1855 год. Английския геолог Сират ги изследва и прави първата гравюра. Преди това кореспондента към армията на руския генерал Дибич – Виктор Тепляков през 1828-28 прави своето описание и опит да разгадае произходът им. Следват описанията на англичанина Уилям Хамилтън през 1854, по насетне геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, проф. Бакалов. За това природно явление са писали и братя Шкорпил.и проф. В.Радев.

      Най-новата теория ги определя като микробиално-карбонатни колони възникнали на дъното на древно море. Каменните колони и стълбове достигат височина до 7 метра и диаметър при напречно сечение – 3 метра. Общото обемно пространство е 70 кв. км и това представлява една ивица с посока север-юг, почти успоредно на морския бряг. Ширината на ивицата е около 5 км.

       Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, върху които е развита предимно тревна растителност с преобладание на пясъколюбиви видове.

      В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

      Скалните групи се обитават от животински видове привързани към откритите сухи местообитания – заек, лисица, лалугер, пепелянка и др. В района на „Побити камъни“ се срещат 114 вида птици – каменарче, полска бъбрица, турилик, бухал и др

      Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”.

Още за местността в:

Снимки: Ани Попова, 2006 г.

Девненските извори

Вълшебния извор             Те са най-големите карстови извори в България. Разположени са в няколко групи в подножието на възвишението Голям кайрак. Изворите дават началото на река Девня.

Готският историк Йордан(ес) (Jordanes) (VI век), разказва (за изворите) следната легенда:

„Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод. Една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, и като поискала да гребне вода оттам, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновено един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят и да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол“1.

В ново време изворите станали известни по време на Руско-турската война от 1828–1829 г. чрез писмата на Виктор Тепляков, писани от България през 1829 г.2 До 1936 г. изворите били известни с турските си имена. Най-големите са Халкалията (Кара дипсиз / Черния бездънен), Баш гьоз (Игрек), Делидушка (Лудетина), Адата (Острова), Хавуз (Вълшебния) и Дипсиз (Бездънния / Марциана)3.

Изворните води излизат по разседи под слаб напор. Изворите имат постоянен дебит – 2952 л/с4 и постоянна температура – около 18 градуса. Водите са варовити (съдържат 93 % калциев карбонат и незначителни количества магнезиев карбонат, железни, алуминиеви и силициеви окиси)5.

От 1954 г. започва постепенното каптиране на изворите. Водите им се използват в промишлените предприятия при Девня и за водоснабдяване на Девня и Варна.

Днес само Вълшебният извор блика на воля.

Анастас Ангелов
Музей на мозайките – Девня

Още информация за Девненските извори в:

1 Вж.: Извори за българската история, II, 340–341 (ЛИБИ, I, 1958); В. Бешевлиев. Географията на България у византийските автори. – ИНМВ, 23 (38), 1987, с. 58.
Началото си река Девня води от височините при с. Щипско, Община Вълчи дол. Вж.: А. В. Рождественски. Кратка хидрологична и хидрохимична характеристика на Девненските извори, река Девня, река Провадийска и Белославското езеро. – Хидрология и метеорология, 1961, № 5, с. 42.
2 Вж.:В. Г. Тепляков. Книга странника. Стихотворения. Проза. Переписка. Издание подготовили Е. В. Петренко и М. В. Строганов. 2-е изд., испр. и доп. Тверь, Золотая буква, 2004, с. 276.
„Уверяют, что вода сия врачевала многие тяжкие недуги, действуя подобно минеральной на больных, вверявшихся ее целительному могуществу. Это сказание должно быть не без некотораго правдоподобия, судя по теплой температуре воды и пузырькам, вскакивающим на поверхности ключа, который сам собою бьет почти на аршин вверх посереди одного из рукавов реки, невдалеке от сего места. За всем тем в химизме воды, ни вкус, ни обоняние не ощущают частиц минеральных“. (Письмо пятое, Брату Ал. Гр. Теплякову, Девно, 24-го апреля).
3 Вж.: H. et K. Škorpil. Sources et pertes des eaux en Bulgarie. Mémoires de la Société de spéléologie. III, № 15, Paris, 1898, p. 12 (108).
4 Според проф. Анастас Иширков – 3670 л/с. Вж.: А. Иширков. Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. – ГСУ, II, 1905/1906, с. 247.
5 Х. К. Шкорпил. Девненските извори. – ИВАД, III, 1910, 89–92.
Евроинтеграция
Галерия
Контакти

Град: Девня, 9162
Адрес: бул. „Съединение“ 78
Телефон:(+359) 0519 47011
Тел: (+359) 0519 47100 – Дежурен по община
Факс (+359) 0519 47012
Майл:kmet@devnia.bg
Уеб сайт:http://devnia.bg